Непознатите качества на лещата

Непознатите качества на лещата

В полската кухня лещата все още не е много популярна. Разбира се не говорим за вегетарианците, сред които е, но лещата не е само заместител на месото. Лещата сервирана с месо също е много вкусна.

Лещата е бобово растение, познато още като представител на шушулковите растения. Следователно е от семейството на соята, боба и граха. И въпреки че е по-достъпна от останалите (преди да бъде приготвена не изисква накъсване) в полската кухня не е много популярна. А при нашите съседи чехи е точно обратното. Лещата е основна съставка в ястието, което се нарича Čočková polévka s parkiem – традиционна гъста супа с кренвирши. Лещата обаче е най-често срещана в ориенталската кухня. Индийците, които са специалисти в приготвянето на къри имат класическа рецепта за леща, наречена dhal, като към лещата добавят мунг боб и гарам масала. Лещата е основна храна и в Магреба и държавите от Близкия изток, като там често я приготвят с говеждо или овнешко месо. Египтяните приготвят лещата с бульон, лук, чесън, кимион и кориандър. Горещата супа се сервира с питка и лимонов сок.

В останалата част от света лещата се появява и в местните ястия и във вегетарианските. Лещата може да бъде приготвена като салата, супа, гулаш или къри. От нея могат да се направят вегетариански бургери, пълнеж за крокети или кнедли, а дори заместител на хайвер. Протеинът в лещата е 9% от състава й, но този протеин дори да бъде освоен от организма не е пълен. Затова, за да може аминокиселините в ястието от леща да бъдат в правилно количество (особено, ако не се консумира месо) е достатъчно да бъде сервирана с хляб, овесена каша или ориз.

Освен протеини, лещата съдържа и много минерали. Основните от тях са магнезий, желязо, фосфор, цинк и калий. Освен това лещата е много богата на фолиева киселина и фибри. Затова се препоръчва на бременни жени, диабетици, хора страдащи от анемия и такива, които искат да отслабнат. Благодарение на ниския гликемичен индекс лещата засища за дълго време, а освен това стабилизира нивото на захарта в кръвта. Лещата е и нискокалорична – на 100 има има малко над 100 калории.

Има няколко вида леща, които се различават леко по вкус и предназначение. Най-лесно се готвят червената и жълтата леща, които бързо омекват. Затова е най-добре да се приготвят под формата на гъста супа. Кафявата леща е всъщност необелена червена леща. Вкусът ú е подобен, но съдържа повече минерали. Затова е добре преди да се приготви да се накисне (половин час е достатъчен), а след това трябва дълго да поври. Също както и зелената, кафявата леща след като бъде сготвена има гъста консистенция и затова от нея могат да се приготвят както яхнии, пастети и кнедли, така и различни пълнежи, бургери или салати. Сред видовете леща най-различаваща се е черната леща (белуга), която след като се сготви изглежда като черен хайвер. А зелената леща, произхождаща от Франция е смятана за най-вкусната леща на света. Консумира се най-много в Оверн и Миди, където лещата е един от най-големите специалитети.